Приютяването на осезанието в исторически и еволюционно най-старата част на мозъка, ни показва, че имаме работа с най-старото сетиво на човека.
Ако вярваме на антропологията, нашите праотци са произлезли от водата в моретата. Действително миризмите най-добре се транспортират във влажен елемент.
Слизестата консистенция на носната ни лигавица ни напомня за елемента, от който сме произлезли – водата. Ако лигавицата на носа ни е суха, като при настинка например, ние възприемаме миризмите по-трудно.
Процесът на възприемане на миризмите
С всеки дъх ароматни молекули достигат до нашата носна кухина. В носната кухина се намира 3 до 4 кв.см носна лигавица, чиято средна продължителност на живота е около 1 месец.
"Снабдени с лукса на бързата регенерация и обновяване, това чудо на природата може да прави изумителни анализи. Клетките на лигавиците имат по краищата си безброй чувствителни към миризмите косъмчета (с до 8 ресници), които като свръх чувствителни сензори, с рецепторите си анализират 6-12 пъти на секунда например уханието на роза, във вдишания въздух. Най-малките молекули на аромата на роза се свързват с точните рецептори на обонятелните сетивни косъмчета. Това се случва, когато химическите ароматни молекули, както например розата, са прихванати от свързващите молекули, които ги транспортират към подходящите обонятелни клетки.”
Рецепторите са обонятелно специфични, това означава, че те комуникират само с определени ароматни молекули. Без помощните протеини, миризмите никога няма да достигнат до подходящите рецептори.
Достигнат ли химичните ароматни молекули до съответната обонятелна клетка, те пасват като ключ в ключалка. Следва буреносен, само частично изследван процес.
Ароматните вещества предизвикват произвеждане на нови субстанции.
Зад обонятелната клетка се отваря йонен канал, който изпраща химическата информация на аромата като електрически заряд през един дълъг нервен апофизис директно към лимбичната система.
Тази информация се възприема емоционално в лимбичната система взаимодействайки едновремено с таламуса и архикортекса.
Ароматите – “горещата линия” към нашите чувства
Думите не стигат за да се опишат уханията. Ние по-лесно си спомняме за тях, защото обонянието е тясно свързано с нашия мозък.
Чувства, предпочитания, страхове и антипатии често са свързани с ароматните преживявания. Спомените спонтанно се събуждат, когато усетим свързания с тях аромат.
Нашата липса на подходящи думи относно ароматите (мирише на …) зависи от това, че ароматните сензори се намират в една от най-старите части на мозъка, в лимбичната система.
В лимбичната система, където нашата вегетативната нервна система е под контрола на невротрансмитери и агенти, където се контролира нашата емоционална чувствителност, там се възприемат и ароматите. Ароматите от своя страна влияят на нашето благосъстояние. Езиковото богатство, интелекта и логиката са отвъд лимбичната система – в неокортекса, главния мозък, който е най-млад по своето развитие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар