Важен елемент в ароматерапията е качеството и произхода на маслото. Колкото по-чисто е едно масло, толкова по-силно и гарантирано е неговото въздействие.
Всяко етерично масло е съставено от множество различни органични съединения. Това, което придава на етеричното масло неговата уникалност е не само една от съставките му, а цялостната деликатна и сложна комбинация от тях. Индивидуалният аромат на всяко масло зависи от това равновесие; от него зависи и терапевтичната му стойност. Именно броят и количеството на съставките на маслото е почти невъзможно да се произведат точно със синтетични заместители. Реакцията между тези компоненти и съставящите ги молекули придава на маслото неговата лечебна стойност.
Такива примеси, дори и с естествени субстанции, не са подходящи за ароматерапията. Смята се, че чистите етерични масла съдържат много ароматни молекули, които все още не са изучени – непознати съставки, които са активна, съставна част на цялото етерично масло. При реконструиране на етеричните масла, дори от натурални източници, тези микроелементи може да липсват.
Химическият състав на етеричните масла е много сложен. Броят на веществата, влизащи в състава на маслата варира от 120 до 500, и е невъзможно да бъдат копирани по изкуствен, химически път. Затова синтетичните масла нямат лечебни свойства.
На етикета на „етеричните масла” направени от нефт също пише натурални масла (както вече споменах, нефта е природен продукт, но не е растителен) и за разлика от растителните, те не се обменят изцяло в организма и се натрупват в черния дроб и мастните клетки.
Тъй като е невъзможно да се копира състава на натуралните масла, болшинството синтетични масла не само нямат лечебни свойства, но и са опасни при прилагане в аромалампи и най-важно, при приемане вътрешно. Затова трябва да сме внимателни към сурогати от този род и да помним, че синтетичните или натурализирани масла могат да бъдат използвани само в парфюмерията. Като правило, синтетичните масла са много по-евтини и не притежават “чистия” аромат на натуралните етерични масла.
Ако казаното до тук все още крие съмнения като „защо да не ползваме всичко, което мирише хубаво, независимо дали е естествено или синтетично”, отговорът е, че просто синтетичните или неорганичните вещества не съдържат никаква „жизнена сила”; не са динамични. Органичните вещества са онези, които се намират в природата. „Органичен” означава също така „структурален”, нещо, което се „характеризира от систематична координация на частите в едно цяло”. Природата притежава структура, която не може да бъде изкуствено повторена. Можем да синтезираме химични вещества, но не можем да ги структурираме, за да направим нещо органично. Вземете една ябълка и я прекарайте през сокоизтисквачката. От единия край получавате сок, а в центрофугата се събира пулпа. Сега отново смесете сока и пулпата. Получихте ли ябълка? Структурата на ябълката е унищожена и нито един учен на този свят не може да имитира тази структура. Сега знаем от експериментите в Русия с Кирлиановата фотография, че всяко органично вещество излъчва радиация, която може да се види като светлина. Това е проявление на „жизнената сила”, силата, която дава живот. Освен това знаем, че неорганичните вещества като лекарства, например, обикновено имат неприятни странични ефекти, които са често кумулативни и могат да не се проявят в продължение на няколко години. Всичко се състои от химични елементи, но органичните вещества, като етеричните масла имат структура, която само природата може да сътвори. Те притежават жизнена сила, допълнителен импулс, която може да се открие единствено в живите неща. Изглежда логично да се предположи, че относителната безвредност на органичните вещества има нещо общо с факта, че са естествени; че човекът и цветето се поддържат от една и съща жизнена сила и следователно са в хармония и че благотворното въздействие на маслата се дължи на тяхната жизнена сила (и органичен строеж), както и на химичните им съставки.
Всяко етерично масло е съставено от множество различни органични съединения. Това, което придава на етеричното масло неговата уникалност е не само една от съставките му, а цялостната деликатна и сложна комбинация от тях. Индивидуалният аромат на всяко масло зависи от това равновесие; от него зависи и терапевтичната му стойност. Именно броят и количеството на съставките на маслото е почти невъзможно да се произведат точно със синтетични заместители. Реакцията между тези компоненти и съставящите ги молекули придава на маслото неговата лечебна стойност.
Такива примеси, дори и с естествени субстанции, не са подходящи за ароматерапията. Смята се, че чистите етерични масла съдържат много ароматни молекули, които все още не са изучени – непознати съставки, които са активна, съставна част на цялото етерично масло. При реконструиране на етеричните масла, дори от натурални източници, тези микроелементи може да липсват.
Химическият състав на етеричните масла е много сложен. Броят на веществата, влизащи в състава на маслата варира от 120 до 500, и е невъзможно да бъдат копирани по изкуствен, химически път. Затова синтетичните масла нямат лечебни свойства.
На етикета на „етеричните масла” направени от нефт също пише натурални масла (както вече споменах, нефта е природен продукт, но не е растителен) и за разлика от растителните, те не се обменят изцяло в организма и се натрупват в черния дроб и мастните клетки.
Тъй като е невъзможно да се копира състава на натуралните масла, болшинството синтетични масла не само нямат лечебни свойства, но и са опасни при прилагане в аромалампи и най-важно, при приемане вътрешно. Затова трябва да сме внимателни към сурогати от този род и да помним, че синтетичните или натурализирани масла могат да бъдат използвани само в парфюмерията. Като правило, синтетичните масла са много по-евтини и не притежават “чистия” аромат на натуралните етерични масла.
Ако казаното до тук все още крие съмнения като „защо да не ползваме всичко, което мирише хубаво, независимо дали е естествено или синтетично”, отговорът е, че просто синтетичните или неорганичните вещества не съдържат никаква „жизнена сила”; не са динамични. Органичните вещества са онези, които се намират в природата. „Органичен” означава също така „структурален”, нещо, което се „характеризира от систематична координация на частите в едно цяло”. Природата притежава структура, която не може да бъде изкуствено повторена. Можем да синтезираме химични вещества, но не можем да ги структурираме, за да направим нещо органично. Вземете една ябълка и я прекарайте през сокоизтисквачката. От единия край получавате сок, а в центрофугата се събира пулпа. Сега отново смесете сока и пулпата. Получихте ли ябълка? Структурата на ябълката е унищожена и нито един учен на този свят не може да имитира тази структура. Сега знаем от експериментите в Русия с Кирлиановата фотография, че всяко органично вещество излъчва радиация, която може да се види като светлина. Това е проявление на „жизнената сила”, силата, която дава живот. Освен това знаем, че неорганичните вещества като лекарства, например, обикновено имат неприятни странични ефекти, които са често кумулативни и могат да не се проявят в продължение на няколко години. Всичко се състои от химични елементи, но органичните вещества, като етеричните масла имат структура, която само природата може да сътвори. Те притежават жизнена сила, допълнителен импулс, която може да се открие единствено в живите неща. Изглежда логично да се предположи, че относителната безвредност на органичните вещества има нещо общо с факта, че са естествени; че човекът и цветето се поддържат от една и съща жизнена сила и следователно са в хармония и че благотворното въздействие на маслата се дължи на тяхната жизнена сила (и органичен строеж), както и на химичните им съставки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар