Лимон

Чувство за свежа лекота ... 

Светло жълт и остро свеж, лимонът е обичан светъл лъч – прилив на енергия през пролетта. 
   

Citrus Limon

Ботаническо наименование: 

Citrus Limon

Аромат:
Върхова нотка

От бергамота, през клеметината, грейпфрута, портокала, мандарината до лимона, цитрусовия аромат е подобен, но се променя нотката от остър кисело-сладък, през сладък и топъл, до билково-плодов. Ароматния профил на лимона е активен, лъчист, свеж, резлив, ефирен и ясен.


Основни съставки:

Месестата част на лимоновия плод съдържа значително количество органични киселини (например лимонена, ябълчена), пектинови вещества, захари (до 3,5%), каротин, фитонциди, витамини (тиамин, рибофлавин, аскорбинова киселина), рутин, калций, мед, магнезий, калий, флавоноиди, производни на кумарина, галактуронова киселина, сесквитерпени, хесперидин, ериоцитрин, еридиктиол и други. Най-високо ценен е плодът заради голямото количество аскорбинова киселина, витамин C. Лимонът е богат още и на витамини A и B.

В семената на лимона се съдържат множество липиди и горчиви вещества като например лимонин.

Ароматът на лимона се дължи предимно на лимоновото етерично масло, съдържащо терпени – α-лимонен (до 90%) и цитрал (до 6%). Лимоновото масло съдържа също и пинени, сабинен, микрин, линалол, гераниол, цитронелал, бизаболен, камфен, дипентен, лимонен, октанол, ноналол, феландрен и др.

Монотерпените реагират лесно на въздушни и топлинни източници. Тъй като те са с високо съдържание на монотерпенови въглеводороди, имат бърза реакция с въздуха, окисляват се лесно и поради тази причина цитрусови масла не траят дълго.


Отглеждане:

Лимонът (Citrus limon) е цитрусово дърво, достигащо едва 5 м, което, според някои източници, е хибрид между бергамот (Citrus aurantium) и цитрон (Citrus Medica). Citrus limon вече се класифицира като отделен вид.

Цитрусовите плодове (лимон, портокал, лайм, мандарина, грейпфрут, клементина) са от голямо икономическо значение в селското стопанство. Те се отглеждат в така наречения тропически пояс, навсякъде по света, където е топло и слънчево, в бедни на валежи региони. Тропическия пояс обхваща над 100 страни на шест континента и разпростира върху площта от 20 до 40 градуса ширина на север и на юг от екватора.

Лимонът принадлежи към голямото семейство Седефчеви (Rutaceae). Съществуват четиридесет и седем лимонови сорта, които се култивират.

Лимонът произхожда от Югоизточна Азия, от Индия, Китай и Япония, но сега расте в средиземноморските и субтропическите региони (Испания, Южна Италия, Сицилия и Южна Франция, както и в Калифорния и Австралия). Лимоновите дървета обичат топлина и светлина и имат цитрусови, жълти или зеленикаво-жълти плодове.

Цитрусовите растения имат едновременно както цветя, така и плодове и всички цитрусови плодове, имат сходна структура. Съществуването на специалните "маслени жлези", в листата, цветовете и плодове, е една от най-важните им общи характеристики. Етеричното масло, съдържащо се в тях е причината за аромата на плодовете и за силния аромат на цитрусовите цветове, например горчивия портокал (нероли).

От лимона се добива плодов сок, ароматна лимонена кора, както и етерично масло от кората на лимона, което се използва в парфюмерията, и в кулинарията.

Цитрусовите плодове и цитрусовите есенции се използва в много области: в парфюмерията, козметиката, лекарствата и хранително-вкусовата промишленост, и особено в производството на напитки.


Екстракция:

Лимоновото етерично масло, както и останалите цитрусови масла, най-често се добива чрез студено пресоване, след което се центрофугира. От около 200 кг лимони се получава 1 кг етерично масло.

В някои страни има изискване, лимоновото масло, коeто се продава в аптеките, да съдържа определен процент естествен цитрол (гераниол) (който варира в зависимост от метеорологичните условия и начините за събиране на реколтата). За да отговорят на това изискване, някои производители произвеждат подправени масла със синтетичен цитрол. Но по-често от лимоновото масло с такава цел се отстраняват терпените, като по този начин се осигурява по-мек продукт, по-подходящ за грижа за кожата. В такива случаи, на етикета пише: "без терпени".

Понякога се среща по-скъпо лимоново масло, получено чрез парна дестилация. То има неограничен срок на годност (за разлика от студено пресовано масло, което се съхранява при стайна температура в продължение само на една или две години), и като грижа за кожата, то е най-подходящо.

Цветовете на лимона имат приятен аромат, но масло се добива само от кората.


Въздействие:

Лимоновото масло е едно от най-често разпространените и достъпни масла. То има свеж, чист, лесно разпознаваем аромат. Стимулира имунната система, детоксикира кръвта и успешно се бори с вирусите. Често се добавя към перилни и почистващи препарати, сапуни за пране, белина. В допълнение, то е отлична подправка за различни ястия.

Най-яркото и ненадминато качество на лимона:
- В козметиката - избелване на кожата, грижа за ръце
- Лечебно - изчистване на организма от токсини

Авицена определя лимона като най-доброто средство при болести на сърцето. Намалява артериалното кръвно налягане и нивото на холестерола в кръвта, намалява протромбина в кръвта, т.е. стабилизира кръвната картина, възпрепятства атеросклероза и усложненията й. Има кардиотонично действие (засилва съкращенията на сърдечния мускул). Очиства организма от токсини. Има противоанемическо действие, активизира дейността на левкоцитите, възстановява естествената формула на кръвта. Стимулира кръвообразуването. При левкопения увеличава броя на белите кръвни клетки (левкоцити). В древността са приравнявали действието на лимона с кръвопускането. Лимонът е деконгестант (намалител на нахлуването на кръв), има хемостатично (кръвоспиращо) действие (напр. при кървене от носа).

Използва се при застой в лимфните съдове, жлъчния мехур и черния дроб. Засилва работата на черния дроб и панкреаса, има лек холеретичен ефект (увеличава образуването и изтичането на жлъчен сок). Хипократ е лекувал с лимон жълтеница (тя най-често е признак на някои стомашно-чревни, чернодробни болести и други). Прилага се при диабет.

Лимонът нормализира обмяната на веществата и усвояването на мазнините. Използва се успешно като антицелулитно средство, против затлъстяване, извежда шлаките от организма.
Има леко диуретично действие, предотвратява образуването на пикочни конгломерати. Предпазва от разширени вени и развитието на хемороиди. Антисклеротичен ефект.

Полезен е при артрит, остеоартрит и ревматоиден артрит. Лимонът е много ефективен срещу пикочна киселина, която се произвежда непрекъснато от организма. Забележите как „пикочна киселина“ ви напомня за урина. Правилно - тя преминава в урината и се изхвърля с нея. Когато пикочна киселина не се отстранява от организма толкова бързо, както би трябвало, тогава излишъкът се отлага в ставите и причинява артрит и ревматични болки, и може също да доведе до възпаление на бъбреците.

Лимонът помага също при жлъчно-каменна болест и камъни в бъбреците (лимонов сок).

Ефикасно средство при главоболие, свързано с липсата на физическа активност, задух, умора и метеорологични промени. Облекчава гадене, непродуктивно дишане, замайване при умора, мозъчен вазоспазъм и предозиране на кафе.

Лимоновото масло помага за концентрация на вниманието, паметта и работоспособността. Неговата чиста, освежаваща енергия тонизира нервната система, облекчава умората, подобрява умствената дейност с 50-60 %. При пациентите с невросъдови патологии осигурява положителна динамика на нивото на социална адаптивност.

Тонизира вегетативната нервна система, ефективно при вегетативно-съдова дистония (студени крайници).

Френските фитотерапевти наричат лимоновото масло поливалентно (лекуващо всичко) и го класифицират като тонизиращо, стимулиращо, възбуждащо апетита, газогонно, диуретично, антисептично, бактерицидно и противовирусно. До Първата световна война маслото се е използвало като антисептик и дезинфектант в болниците. Лимонът е добре познато и популярно средство при настинка, бронхит и ларингит: подобно на своите цитрусови роднини той съдържа витамин С. Мощно антивирусно, антибактериално, противовъзпалително и имуностимулиращо средство (грип, бронхит,особено ефикасно при вирусни заболявания, хепатит, херпеси и респираторни вируси, варицела, вирусен хепатит, морбили, заушка, белодробна туберкулоза).

Увеличава защитните сили на организма срещу инфекциите. Облекчава треска, намалява температурата. Използвало се е при епидемии от тиф, чума, малария, треска.

Лимонът притежава спазмолитично, противоскорбутно (скорбутът е болест, която се развива при недостиг на витамин C (авитаминоза)), отхрачващо, антипиретично (понижаващо повишената телесна температура), хипогликемично (понижаващо кръвната захар) действие. Антиканцероген.

От дълбока древност (в Египет) лимонът се е използвал за обезвреждане на отровена храна. Ефективно средство при хранителни отравяния и заболявания на стомашно-чревния тракт. Предотвратява вредните ефекти върху тялото на химикали и малки радиационни въздействия.

За профилактика при пародонтоза, кариес, стоматит, при миене на зъбите – намалява кървенето и възпаление на венците, избелва емайла, предпазва от кариес, освежава устната кухина.

Противоотрова при ухапване от змии.

Отлично "съживява " не толкова ароматните смеси.

Козметично въздействие. Избелва, изглажда, нормализира секрецията на мазна, проблемна кожа. Прави по-малко забележими лунички, пигментни петна, купероза (мрежа от кръвоносни съдове). Средство срещу бактериално - вирусен обрив. Омекотява загрубели участъци на кожата, стимулира заздравяването на фрактури. Естествен изсветлител за коса, като и придава леко платинен оттенък и невероятен блясък, премахва пърхот, цъфтеж на косата. Идеален за изсветляването (елиминира оцветяване) и укрепването на ноктите, като по този начин е един от най-добрите препарати за "елегантни" ръце, придава им аристократично поддържан външен вид. Ефективно премахва целулита. Приемането на 1-2 капки лимоново масло вътрешно (не се прилага върху кожата!) със сок способства за по-бърз и ефектен тен предотвратява изгарянето и образуването на петна. Мощен антиоксидант, нормализира липидния обмен.

Вкъщи. Премахва миризмата на храна от дървени съдове.

Енергийно въздействие. Позволява ви бързо и плавно да се адаптирате към нови условия на живот, към нови хора, старост. Насърчава философско разбиране на загуби и неуспехи, подобрява жизнения интерес и психологическата любознателност. Помага да откриете енергиен индивидуализъм, правейки лесна и достъпна медитация дори и в гъста тълпа. Не позволява енергийно "обсебване" и немощ.

Уханието прогонва чувството на омърсеност или нерешителност и може да стимулира емоционалния катарзис. Освен това повишава чувството за хумор и цялостното усещане за благосъстояние на човека. Антидепресант като останалите цитруси.

Лимонът действа освежаващо, повишава настроението, действа окуражително, активира, осигурява прилив на сила и позитивна мотивация, насочена към подобряване на своя живот.



Съчетава се много добре с: кипарис, лайм, хвойна, тамян, евкалипт, цитрусови масла, мирта, бял бор, иглолистни масла, лавандула, мащерка.


Внимание! Това масло, както повечето цитрусови масла е възможно да предизвика фоточувствителност на кожата (увеличава чувствителността на кожата към слънце). Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито, защото може да предизвика петна върху кожата.

Противопоказания. Не използвайте лимоново масло за гардероби понеже дрехите придобиват кисел, металически оттенък на аромата – „на носено". Проверете аромата за индивидуална поносимост.

Усещания. Когато се прилага върху кожата - осезаемо изтръпване, парене, леко зачервяване за 3-7 минути. Реакцията е естествена.

Възприемане на аромата. Лесно и достъпно, тъй като аромата на лимон е общоприет в ежедневието. За да се премахне оттенъка на окислен метал в ниските тонове (базисни нотки) се препоръчва да добавите иланг иланг.


Възможности за употреба

• Аромалампа: 5-8 капки на 15 m².

В ароматна лампа лимона е отличен за подобряване на въздуха в затворени помещения. В ароматната лампа или ароматен фонтан помага за създаване на ведра атмосфера и концентрация, например в офиса, в училище, в клиниките и стаите за терапия. В натуралната козметика за баня, тяло и масаж и грижа за краката.

Цитрусова свежест

3 к лимон

3 к портокал

2 к петигрин

1 к ветивер

в ароматната лампа

      * * *

Ароматна комбинация срещу стреса на работното място и забързаното ежедневие:
3 капки лимон, лавандула, мускатова салвия в ароматна лампа

     * * *

• Горещи инхалации: 1-3 капки, продължителност на процедурата 5-7 минути.

• Студени инхалации: продължителност 5-7 минути.

• Вана: 4-7 капки.

• Масаж: 4-7 капки на 10 г базово масло.

• Обогатяване на козметични препарати: 5-8 капки на 15 г основа.

• За избелване на кожата, изсветляване на лунички, старчески петна, купероза (мрежа от кръвоносни съдове): 10 капки лимон + 10 капки масло от жожоба + 1 супена лъжица картофено пюре се смесва и се нанася като маска в продължение на 7-10 минути, свалете с топла вода, изплакнете с чай от лайка

• Нанасяне на венците: 5 капки лимон + 10 грама масло от пшеничен зародиш или шипка.

• Изчистване от токсини (2-4 пъти годишно) :

- Ден 1: по време на гладуване (изпивайте най-малко три литра течности) през деня 6 пъти по 1 капка лимон с една чаена лъжичка или (при гастрит) супена лъжица топла зехтин.
- Дни втори и трети: здравословна храна (варени и сурови зеленчуци, трици, елда, оризова каша), през деня, също така приемайте 6 пъти по една капка лимоново масло с 1/2 чаена лъжичка или супена (при гастрит) лъжица зехтин.

• Хигиенно почистване на тялото (1-2 пъти месечно). Опитайте се да не се яде в продължение на 18-20 часа (пропуснете закуска и обяд), сутрин изпийте 3 капки, по обяд 4 капки лимон с 1/2 чаена лъжичка мед. Изпийте с подкиселена вода. Опитайте се да не пиете кафе и чай през целия ден, и вечерята да бъде много лека. Тази техника не само помага за прочистване на организма, но също така, при ежеседмичното прилагане, способства загубата на тегло.

• Компреси на челото, прасците: 4-5 капки.

• Аромамедальон: 2-3 капки.

• Вътрешно приложение: 1 капка мед, лимон, три пъти на ден. Изпийте със сок, чай, кисело мляко. (част от източниците не препоръчват вътрешния прием на етерични масла!)

• Ароматизиране на бяло вино, чай.

Арома Съвети


За почистване в кухнята

1/2 чаша сода за хляб

1/8 чаша оцет

5 капки лимоново масло

5 капки портокалово масло

Смесете всичко

може да опитате също лайм или бергамот, както и цитронела през лятото


     * * *

За почистване на дома – плочки, прозорци и др.

5-6 капки лимон

1-2 капки цитронела,

1 л. Сол

Разтворени във вода


     * * *


1 капка лимоново масло, нанесено директно върху брадавица, е ефективен начин за премахване. Нанасяйте ежедневно.


     * * *


1 капка лимон върху мека кърпа полира медни съдове.


     * * *


При миризми от ядене

5 к лимон

5 к бял бор


     * * *


При почистване на хладилника, фризера или фурната, добавете 1 капка лимон, лайм, грейпфрут, бергамот, мандарина или портокал етерично масло към водата за последно изплакване.


     * * *


За ароматизиране на прането капнете около 3 –5 капки на малко парченце плат в сушилнята.


     * * *

 

Лавандула теснолистна

Ботаническо наименование:
Lavandula angustifolia/officinalis

Аромат:
Сърдечна нотка

Основни съставки:
Лавандулата има повече от 100 съставки. Това е една от причните за многостранната употреба на тази класика на аромакултурата. Съдържа алкохоли като борнеол, гераниол, линалол, естери, като геранил и линалилацетат, и терпени като пинен и лимонен. Лавандулата съдържа висок процент фенол, затова е силен антисептик и антибиотик.

Видове:
Съществуват 39 вида лавандула, от които най-широко разпространен е Lavandula angustifolia, който често наричаме само лавандула. Lavandula angustifolia (английска лавандула), е била известна още като Lavandula officinalis (лечебна лавандула), или Lavandula vera (истинска или холандска лавандула, макар някои да твърдят, че последната е отделен и обособен вид на Lavandula spica). От самата Lavandula spica (спайк или староанглийска лавандула) се добива едноименното масло (лавандула спика), към която се отнася и вида Lavandula latifolia (широколистна лавандула). Лавандиновото масло пък се добива чрез дестилация на един хибрид, кръстоска между същинска лавандула/теснолистна (Lavandula angustifolia) и лавандула спика/широколистна (Lavandula latifolia).

Етимология: 

Думата лавандула идва от латинския глагол lavare (мия), тъй като тя е била едно от любимите ароматични вещества, използвани от римляните, във връзка с техните хигиенни навици. Въпреки това се предполага, че това обяснение може да не е достатъчно достоверно, и че името всъщност може да е получено от латинското „livere“(„синкав“)

Отглеждане:
Лавандулата е вечнозелен благоуханен храст, типичен за Южна Европа и особено за Средиземноморието. Голяма част от индустриалната реколта се отглежда във Франция, Испания, България и Руската федерация. Висококачествено масло се произвежда още и в Тасмания. Норфолк, Англия, е известен с производството на английско лавандулово масло, което обаче се добива в ограничено количество.

Лавандулата може да вирее на доста голяма надморска височина. Достига височина един метър и често се разраства настрани. Тесните листа са сиви и мъхести; цветовете са синьо-сиви, скупчени на дълги тънки дръжки. Маслените жлези се намират в миниатюрните звездовидни косъмчета, с които са покрити листата, цветовете и дръжките.

Лавандулата се събира през най-горещите часове на деня, в тихо, сухо, слънчево време, когато съдържанието на етерично масло е най-високо. Това е така, поради факта, че маслото предпазва растението през горещите часове на деня, и ето защо не е чудно, че лавандулата е едно от най-мощните средства против изгаряния.

Екстракция:
Цветовете се обработват, чрез парна дестилация. Добитото маслото е конкрет или абсолю. От около 150-180 килограма лавандула чрез парна дестилация се получава 1 (един) килограм етерично масло.

Маслото е прозрачно и на цвят може да бъде от тъмно жълто до тъмно зеленикаво-жълто, има силно ухание. Съдържанието и качеството на маслото много зависят от климата, почвата и надморската височина. Френската лавандула се смята за по-добра от английската например, защото е по-богата на линалилацетат; той придава плодовата, по-сладка нотка, която се смята за по-приятна от камфоровата английска лавандула, с нейния висок процент линалол.

Масло може да се добива и от дръжките, но ароматът не е толкова деликатен като този от цветовете.

Въздействие:
Универсално масло! Лавандулата действа успокояващо, релаксиращо, антидепресивно, против стрес, невроза, мигрена, напрегнатост, неуравновесеност и лошо настроение. Укрепва имунната система, централна и периферна нервна система. Чудесно средство при безсъние (1 к. на ъгъла на възглавницата).

Лавандулата има стимулиращ и тонизиращ ефект върху пациенти с функционални разстройства на нервната система. Според реоенцефалографии, тя има положителен ефект върху хемодинамиката на главния мозък, намалява показателите на тонизиращо напрежение на стените на кръвоносните съдове и умерено повишава тяхното кръвоснабдяване в сравнение с данните от контролните изследвания. Положително влияе върху динамиката на параметрите на сърдечно-съдовата система при лечението и рехабилитацията на пациенти с коронарна болест на сърцето.

Отлично средство при грижа за кожата. Подходящо е за всички типове кожа, псориазис, екземи, дерматити, себорея, акне, комедони, гъбични заболявания, обезболявания, при лечението на гнойно-възпалителни заболявания на кожата, мощно средство за зарастване на рани и изгаряния, противовъзпалително, антиалергично;

Тя е изключително мощно средство при слънчеви и други изгаряния до 2-ра степен.

Известна е историята на френския химик Рене-Морис Гатфосе, който при пожар в лаборатория, където работи, изгаря ръката си и инстинктивно я потапя в най-близката течност, която за щастие се оказва масло от лавандула. Настъпило незабавно облекчение на болката и впоследствие раната зараснала изключително бързо и без следи. Гатфосе възражда знанията за етеричните масла и ароматите и за първи път въвежда термина „ароматерапия“.

Лавандулата намалява и нормализира кръвното налягане, изравнява пулса, използва се при аритмия, тахикардия.

Оказва болкоуспокояващо действие при главоболие, съдови спазми, превантивно средство срещу атеросклероза.

Лавандулата притежава противопростудно и противокашлично действие. Линалилацетатът като основен компонент в лавандуловото масло, има спазмолитичен ефект. Това свойство прави лавандулата обещаващо средство за лечение на бронхиална астма и неспецифични възпалителни заболявания с астматичен компонент. Маслото повишава устойчивостта на организма при умора и инфекциозни заболявания, при настинки, остри респиратирни заболявания и грип, при остра продължителна пневмония, хроничен бронхит, белодробна туберкулоза, бронхиална астма, фарингит. Изследвания с пациенти болни от туберкулоза показа, че лавандулата нормализира хормоналния статус: понижава повишените нива на тироксин, кортизол, прогестерон, естрадиол, повишава намалените показатели на инсулин. Съдържанието на тироксин, трийодтиронин, тироксин свързващия глобулин, които са били нормални, не са се променили.

Нормализира повърхностната активност на белите дробове. Използва се при паразитни болести, при епидемии. Лавандулата има изразено противовъзпалително действие, което се проявява в нормализиране на кръвната картина.

Лавандулата повишава нивата на кортикостерон два пъти, което е свързано с увеличаване на количеството и качеството на работа, подобряване на вниманието, намаляване на броя на грешките, увеличаване на паметта за числа.

Лавандулата има радиозащитни свойства. Тя може да повиши радиорезистентността на тялото при продължително излагане на малки дози радиация, която има важно практическо значение. Осигурява имунозащитен ефект. В условия на интоксикация на соли на тежки метали в рамките на няколко дни, има положителен ефект върху функцията на централната нервна система, черния дроб, миокарда и кръвта и морфологията на вътрешните органи.

Има аналгетичен ефект при неврити, невралгии, ставни и мускулни болки.

Оптимизира храносмилането, нормализира функциите на черния дроб и жлъчния мехур, използва се при инфекции на пикочните пътища.

Ароматни вани с лавандула помагат за очистване на организма от шлаки, след боледуване или диети. Облекчава болезнени състояния, ПМС, при хормонални нарушения. Ваните на краката премахват умората и предотвратяват неприятната миризма на краката.

Векове наред маслото е използвано за ароматизиране на бельо, в ароматни води за хигиенизиране, ароматизиране и дезинфекция, за прогонване на молци от гардеробите, против комари, противоотрова при ухапвания от отровни насекоми и змии.

Елиминира възбуда, безсъние, депресия, непродуктивни саморазрушителни емоции. Намалява либидото. Аромат на вътрешно съзидание и покой, развива абстрактния подход към конфликтите и неприятностите, не позволява негодуванието и болезненото наслаждаване на стресови детайли "да заемат" ума. Елиминира плачливост и истерични реакции.

Способства самопознанието, самоусъвършенстването и медитацията, способства бързото възстановяване на силите, отваря проводимостта на енергията, осигурява пълна енергийна релаксация, помага за резорбция на "белезите" на енергийната обвивка, помага да излекуваме душевните си рани, да се освободим от завистта и празната амбиция, намалява агресията.

Съчетава се много добре с: розмарин, мента, лимон и др.

Не е желателно да се ползва при анемия или проблеми на щитовидната жлеза и употреба на продукти с йод или желязо.

Внимавайте за фалшификати!

Много често етерично масло от хибридното растение лавандин (lavandula hybrida) се предлага като истинска/теснолистна лавандула (lavandula angustifolia или lavandula officinalis) поради по-ниската си цена. Следва да се внимава при покупката на етерично масло, когато лавандулата се използва с терапевтична цел. Ефектът, ако се използва лавандин вместо лавандула ще бъде различен и няма да подейства, така както сме очаквали.

Възможности за употреба:

• Аромалампа: 5-7 капки на 15 m2 – при простуда, безсъние, при пушачи
• Горещи инхалации: 1-3 капки, продължителност на процедурата 3-6 минути.
• Студени инхалации: продължителност 5-7 минути.
• Вани: 4-7 капки в 1 с.л. емулгатор – за отпускане, безспокойство, нормализиране на хормоналните функции при жените
• Вани за крака: 3 к. при умора, миризма, пот
• Масаж: 5-7 к. етерично масло в 10 мл базово масло – при мускулни болки, радикулит, невралгии, остеохондроза (ошипяване на гръбнака)
• Разтривки: 7-8 к. етерично масло в 10 мл базово
• При изгаряния: намажете изгореното място с чисто масло и покрийте с марля
• Студени компреси: 5-10 к. в 150 гр. вода – при рани
• Топли компреси: 5-7 капки
• Изплакване на устата: 1 к. в 1 чаша вода, добре разбъркана – стоматит, пародонтоза, зъбобол, профилактика на кариес
• За обогатяване на шампоан: 3 к. етерично масло в 10 мл. шампоан – косопад, пърхот
• Защита от насекоми: 2-3 к. директно върху материя, може и върху пердета или приготвяне на спрей (1-2 к. етерично масло в 1 шише минерална/дестилирана вода; разклаща се енергично преди употреба)
• Ароматизиране на бельо, против молци: по 1-2 капки на различни места в гардероба
• Аромамедальон: 2-3 капки.
• Промивка: Нанесете 3-4 капки на 1/2 чаена лъжичка сода за хляб или мед и разтворете в 200 грама топла преварена вода. 

Роза

Ботаническо наименование:
Rosa damascena

Аромат:
Сърдечна нотка

Основни съставки:
фенилетилов алкохол до 60 %, гераниол 30–40 %, цитронелол 24–37 %, нонилов алдехид до 0,5 %, нерол 5–10 %, евгенол, линалол, цитрол, фарнезол и др.


От незапомнени времена уханието на роза вдъхновява поети и влюбени. Съществуват около 250 вида рози (без хилядите хибридите), от които около 30 от тях се описват като „одората” (ароматни) и само 3 от тях – и това са най-старите рози, се отглеждат масово заради изключителния си аромат.
Първата е Rosa gallica, която е най-плодовита. Произхожда от Кавказ, но често я наричат „френска роза”, „провансалска роза” или „анадолска роза”.
Втората „стара” роза е Rosa centifolia, която произлиза от Персия и е по-известна като „персийска роза” или „исфаханска роза”; самата тя е потомка на Rosa gallica и родител на мъхестата и кичестата роза.
Третата „стара” роза е Rosa damascena, дамаската роза, чиято ридина е Сирия. Тя е силно ароматична и най-често отглеждана заради благоуханното й масло.
Древногръцката поетеса Сафо провъзхласила розата за „кралицата на цветята” още през 600 г. пр. н.е.

Въздействие:
Релаксиращо, хармонизиращо, афродизиак, намалява безпокойството, подпомага съня, антибактериално, антивирусно, против треска, противовъзпалително, оздравяващо, възстановяващо, питателно.

Розата тонизира кръвоносната и храносмилателна система по-скоро чрез прочистващо, отколкото чрез стимулиращо действие. Освен това има успокояващо въздействие върху нервите, като по този начин помага за сън, макар и да не е силен седатив. Благодарение на превъзходното си ухание, розата може да се смята за антидепресант. Тя е известен афродизиак; казват, че увеличава семенната течност и може също така да се използва в случаите на импотентност и стерилитет. Управлявана от Венера, тя е изключително полезна за регулирането на менструалната функция, деликатно усилва менструацията и прочиства утробата от нечистотиите. Може да се използва при всички заболявания на генито-уринарнанта система. Въздействието й върху кръвоносната система е многостранно: подобрява кръвообращението, прочиства кръвта, облекчава задръстването на артериите, регулира работата на далака и сърцето, и тонизира капилярите. Въздействието й върху храносмилателната система е почти също толкова важно; укрепва стомаха, засилва отделянето на жлъчен сок и изхвърлянето на изпражненията. Полезна е при гадене, повръщане и при кашляне и повръщане на кръв. Външното приложение на розовата вода върху очите намалява възпалението и е полезно при конюктивит.
Тройното действие на розата върху кръвоносната, храносмилателната и нервната системи и по-специално характерът на нейното действие я правят особено подходяща за състоянията на стрес, които днес стават все по-разпространени: нервно напрежение, стомашни язви, сърдечна болест и т.н.
Розовото масло е, може би учудващо, една от най-антисептичните есенции. Това, в съчетание с неговите леко тонизиращи и успокояващи свойства и въздействието му върху капилярите, го прави подходящо буквално за всички типове кожа. Изключително полезно е за повехнала, суха и чувствителна кожа и за всякакви зачервявания и възпаления.
Розата е най-слабо токсичната от всички есенции. За повечето терапевтични цели, есенцията и маслото (ото) са за предпочитане пред абсолюто.

Производство:
Днес най-големият производител на розово масло в света е България, където се произвежда най-качественото и най-скъпото масло. Българското розово масло се извлича от дамаската роза и може да се отглежда успешно само в една планинска област (Розовата долина), с приблизителна площ от 380 кв. км и с надморска височина 650 м. По данни на Министерството на земеделието и храните, годишно у нас се произвеждат 1,5 тона масло, което прави страната ни най-големият производител в света, а розопроизводителите са общо 2100. През последните години цените на розовото масло са рекордно високи. Един килограм от него струва над 6 000 евро. Основно изнасяме розово масло за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония.
Турция произвежда малко по-евтино масло, макар, че всяко розово масло е скъпо, не само защото е необходимо огромно количество суровина за производството на 1 милилитър, но и защото розовите насаждения изискват много грижи и ръчен труд за обработването и отглеждането им. Тази роза цъфти около 20-30 дни, считано от края на май до средата на юни.
Розите се берат на ръка рано сутрин, защото сутрин, когато е най-студено розата има най-много масло. То предпазва от измръзване крехките розови листенца. Затова не е чудно и че успокоява и лекува изгаряния и влияе много добре на всякакъв тип кожа.
Производството на персийското розово масло, подобно на индийското вече не е достатъчно голямо, за да бъде значимо от търговска гледна точка.

Екстракция:
Дестилирано (розово ото) или екстрахирано с разтворител (розово абсолю) от розов цвят. Най-разпространеният начин за получаване на етерично масло роза е парна дестилация.
За разлика от повечето етерични масла, розовото масло се отделя трудно от водата, тъй като неговите съставки са силно водоразтворими, затова се дестилира минимум два пъти. Полученото розово ото желира на стайна температура, поради съдържанието на натурални восъци. Розовата вода е вторичен продукт от дестилацията. Уханието на роза е прекрасно, наситено, сладко и цветно и трудно може да бъде сбъркано с друго.
Цветът на розовото масло е жълто-оранжев/зелен, маслен, а не червен, както би предположил човек.
Розовото масло ухае меко, цветисто, типично розово, с медна нотка, но винаги според държавата производител и начина на добиване откриваме различни характерни ароматни нотки.

Внимавайте за фалшификати!

Една капка от Розовото масло се равнява приблизително на 30 разцъфнали рози, а около 5 тона прясно набрани розови листенца са необходими за получаване на 1 кг етерично розово масло. Ето защо розовото масло е толкова често фалшифицирано и подправяно. Индришето, розовото дърво и палмарозата се използват за фалшифициране на розово масло. А тъй като гераниолът е една от основните съставки на розовото масло, етеричното масло често се смесва с гераниол и цитронеол. Ако смятате да го ползвате с терапевтична цел, ще трябва да положите максимални усилия за да си набавите най-чистото розово масло.


Възможности за употреба

Ароматизиране на пространства - 2 - 3 капки за стая около 20 м²

Вани - 3 капки на пълна вана

Масажно масло за тяло - 5 капки към 100 мл базово масло


Релаксираща вана
3 капки Портокал* био
2 капки Турска Роза* 10% био
3 капки Ванилов екстракт* био
2 супени лъжици течен сапун

Тази приятна ароматна вана отпуска тялото, ума и душата.

Смесете съставките в малък съд и после добавете към течащата вода на ваната. Стойте във ваната около 20 минути.

Методи за прилагане на ароматерапия (7): Гаргари и промивки

      7. Гаргари и промивки

Етеричните масла се използват успешно при различни заболявания на устната кухина и гърлото – в 200 мл топла вода се добавят 5 капки етерично масло (може да се добави и сода бикарбонат, сол или да се направи билков извлек). Не се ползва емулгатор! Задължително много добре се разбърква с дървена бъркалка. Правете гаргара 2-4 пъти на ден. Ако ви боли гърлото може и по-често, по възможност на половин час.

При хрема с това се прави промивка на носа.

Гаргара или вода за уста: 1-2 капки на ¼ чаша вода

Гърлото обикновено е първото място, което се инфектира от бактерии или вируси, които се пренасят по въздуха. Можем да си помогнем да преминем този период и да преборим нахлуващата инфекция например с гаргара с масло от чаено дърво.

Към чаша вода (пълна две трети) добавете една капка масло от чаено дърво, покрийте отвора на чашата с ръка или чисто парче плат и разтръскайте силно. Друг начин е да се напълни част от чашата, след което да се капне маслото и се допълни със струя вода под налягане (напр. като запушите с ръка част от чешмата и по този начин се увеличи налягането, тогава капката масло ще се дисперсира).

 За улеснение може да се ползва под формата на спрей следния разтвор:

• ½ чаша билков чай от мащерка или градински чай (салвия)
• по 3 капки кипарис, лимон и чаено дърво

Разклащайте преди употреба, за да се получи хомогенна смес с маслата. За гаргара разтворете половин чаена лъжичка сол в горната течност.

Сместа за гаргара може да се използва също за промивки, да се обработват ранички, при грижа за очите. Взема се тампон, промиват се раничките или се попиват самите очи. Сместа активира, дезинфекцира, регенерира.

При уморени очи може да се използват торбичките от чая, който сме сварили. Слагате ги на очите и лягате за 10-15 минути. Много добре действа особено при хора, които работят на компютър, пътуват, взират се. Може да се прави и гимнастика на очите – в топла ароматна вода се потапя лицето и се мига вътре. За целта може да използвате по-слаба концентрация, напр. с лайка, роза, резене. Чаят от лайка действа много добре при възпалени или раздразнени очи (поставят се торбичките от сварен чай върху очите и се престоява, може да се измият очите със сварения чай).

 Интимен душ/промивки

1-3-5 капки на литър топла вода

Внимание: Избирайте само подхранващи масла (като лавандула и чаено дърво)

Методи за прилагане на ароматерапия (6): Масаж и разтривки

Масажът в ароматерапията играе изключително важна роля, той има релаксиращо и лечебно действие. Етеричните масла много бързо се абсорбират от кожата. Масажът е познат от древни времена, а ползите от него са не само на физическо, но и на психическо и емоционално ниво. Често когато се ударим, ние притискаме и разтриваме болното място инстинктивно. По този начин засилваме кръвообръщението и енергийния поток и болката отминава. Когато в масажа присъстват и етерични масла, той въздейства на много по-фини нива.
Етеричните масла започват да циркулират, минават през цялото тяло и се извеждат през белите дробове и бъбреците.

За аромамасаж на 100 мл базово масло се слагат около 15-20 капки етерични масла.
Не се препоръчва да се употребява алкохол преди и след аромамасаж, защото маслата засилват действието на алкохола и приеманите лекарства!

Аромаразтривките се използват при възпалителни процеси, мускулни болки, за стимулиране на кръвообращението, лимфната система и др. В 100 мл базово масло се добавят 10 капки етерично масло – смесваме добре, нанасяме на засегнатото място и разтриваме силно и енергично. Може да използвате мащерка, розмарин, лавандула, хвойна. Така не само се повишава имунитета на организма, но се стимулират бъбреците, белите дробове и всички системи в организма.